20 мар. 2024 г., 08:36

Чакам

384 2 0

Връщаш се, но пак те няма,

в мислите ми само си,

остана като някаква омая,

но реална, не не си!

 

И излизаш често от сумрàка

на спомени, за някогашни чувства,

душата сякаш нещо чака,

но не смее да си го поиска!

 

Като сянка сякаш се придвижваш,

навсякъде, където съм,

със мен си, но не виждаш,

вървиш по житейския си калдъръм...

 

И мислиш си, поглеждаш все назад,

там, където беше обичана, щастлива...

Понякога ме хваща яд,

но стига! Вече стига!...

 

Чакам те! Не зная вече и защо!

Сякаш затворих се за другите след тебе,

чакам, не зная и какво,

сякаш щастието, останало във твоите очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...