Връщаш се, но пак те няма,
в мислите ми само си,
остана като някаква омая,
но реална, не не си!
И излизаш често от сумрàка
на спомени, за някогашни чувства,
душата сякаш нещо чака,
но не смее да си го поиска!
Като сянка сякаш се придвижваш,
навсякъде, където съм,
със мен си, но не виждаш,
вървиш по житейския си калдъръм... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация