Как те исках и дирих с години

във очите любов да ти дам,

животът ми беше бездимен,

а жаравата - беше ти там!

Как виках след тебе - поспри се,

ти криеше свойто лице,

във нощи те молех - яви се,

отвръщаха хладни ръце.

Търсих те вред по земята -

без посока, под звезди, край брега

и изгреви питах, зората

за твойте следи по снега.

Все те носех, с всеки пулс на сърцето,

ех, вълшебнице, чудна, реликва,

ето вечер е, блесна небето,

там, в прозореца, скришом надникваш.

И рисуваш ме с дъх по стъклото,

моя страннице, скитнице в мрака,

ненагледнице, сладка измамо,

тази нощ пак съм сам... и те чакам!