30 мая 2014 г., 21:50

Чакам те

1.9K 1 0

Как те исках и дирих с години

във очите любов да ти дам,

животът ми беше бездимен,

а жаравата - беше ти там!


Как виках след тебе - поспри се,

ти криеше свойто лице,

във нощи те молех - яви се,

отвръщаха хладни ръце.


Търсих те вред по земята -

без посока, под звезди, край брега

и изгреви питах, зората

за твойте следи по снега.


Все те носех, с всеки пулс на сърцето,

ех, вълшебнице, чудна, реликва,

ето вечер е, блесна небето,

там, в прозореца, скришом надникваш.


И рисуваш ме с дъх по стъклото,

моя страннице, скитнице в мрака,

ненагледнице, сладка измамо,

тази нощ пак съм сам... и те чакам!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Трифонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...