Как те исках и дирих с години
във очите любов да ти дам,
животът ми беше бездимен,
а жаравата - беше ти там!
Как виках след тебе - поспри се,
ти криеше свойто лице,
във нощи те молех - яви се,
отвръщаха хладни ръце.
Търсих те вред по земята -
без посока, под звезди, край брега
и изгреви питах, зората
за твойте следи по снега.
Все те носех, с всеки пулс на сърцето,
ех, вълшебнице, чудна, реликва,
ето вечер е, блесна небето,
там, в прозореца, скришом надникваш.
И рисуваш ме с дъх по стъклото,
моя страннице, скитнице в мрака,
ненагледнице, сладка измамо,
тази нощ пак съм сам... и те чакам!
© Красимир Трифонов Всички права запазени