Любими мой, чакам те и тази нощ,
Да дойдеш с цялата си мощ,
И да ме помилваш с твоята ръка,
Да ми кажеш: Аз съм тук, не си сама!
Два свята ни делят един от друг,
Но сме заедно, отново тук.
И тази нощ не съм сама,
Усещам твоята ръка,
Как бавно ме помилва,
и гласа шепти:
Обичам те, завинаги!
Но пак далече си от мен,
По цяла нощ и ден,
Но в сърцето си те нося аз,
Не минава нито ден, ни час,
Без мисъл за тебе да минава,
И само радост да навява.
Любими мой и тази нощ,
Ще дойдеш с цялата си мощ,
За прегръдка, мъничка, една,
Специална за твоята слуга.
И ще бъдеш за секунда пак до мен,
И това ще бъде моят дар голем,
Но не искам да те пусна пак,
И да идеш да се биеш с този враг,
Който и се мисли за голям,
По-силен и от великан,
А нашият Баща ще го осъди пак,
И в пъкъла ще бъде хвърлен, в мрак.
Любими мой, ти си така добър,
Сърцето ти обзето от любов,
Душата ти е пълна с чистота,
Устата ти - със светлина.
Ще мога ли да те опозная по - добре?
Да те докосна или най - добре:
Да те почувствам силно, във сърцето си сега,
Да изпълни любовта ти, моята душа?
Тогава кой ще дръзне да ни раздели?
Или на някого от нас да навреди?
А любовта ти ще е мойта светлина,
И душата ми - пълна с чистота.
Ако си ти до мен,
Не ме е страх, от дявол или плен,
Защото вярвам в твойта сила,
Която във всеки би светила.
И тя е по - силна от врага,
И винаги ще е на Бога, на мира,
И Той не ще допусне злото да се извиси,
И мрак над светлина не ще осъществи.
Любими мой, и тази нощ,
Ти пожелавам лека и спокойна нощ,
И утре ще те чакам пак така,
Защото те обичам,
от сърце, душа!
© Ina Spasova Все права защищены