17 мая 2009 г., 23:06

Чакаш ме...

962 0 14

 

 

 

      Чакаш ме...

 

 

 

Чакаш ме,  а мене огин ме гори

лозето големо бера вече три дни.

Да се сети некой ядене да донесе

нема и това е, гладен ке се мре.

 

Дома ти лежиш си кой е като теб,

комшията ти свири заран още в пет.
Селските ергени на нашио плет

само се кокорят да те зърнат теб.

 

Лозето обрах  и чергата послах,

тука под ореха днес ще си лежа.

Комшийката чакам  като напече

и тя ще полегне, ще се съблече.

 

Трета годин веке ум ви не доде,

ама днеска значи тя ще ми даде.

Тука под ореха сичкиот резил

като ти върна пак шъ съм ти мил.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аластор,раздавай
    под ореха сенчест
    резила ще скрием
    като се напием
    на Въл4о две- да не реве
    на Белла - КРИСТАЛНА
    НА ДИМОВ- ГРААЛНА
    и аз ще отпия...от твойта Ракия
    Тъй ще си по- благ, Пийни му!! ЮНАК!!

  • ХАха
    И аз подготвил съм покана...
    Вече единайсе' стана,
    ала стане ли дванайсе'
    Публикувам я небой се
  • nellnokia (Нели Господинова) -

    Хубаво е под ореха
    за любов и за утеха

    NewClearFear (Георги Димов) -

    Вече гроздето береме,
    че сокът му потече;
    за любов настана време
    хайде идвай бе човече...

    Andromaha (Белла ) -

    Зарад пустого му вино
    с Омир срещата замина
    и песента за Андромаха
    там остана на тезгяха.

    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН ) -

    За вас чаши и мезета има -
    вълчи - като за двамина...
  • Леле! Под ореха!.. И едно време е имало нестандартни места за ..ъъ..игрички..
  • Въйиии...
    Гроздобера ли настъпи, драги?
    Аз съм се замотал и забравих...
    Пък и ти не се обади...
    Както и да е, това е друга тема.
    Мога ся да ти помогна, до де дремам

    Мога и да копам
    мога и да пия.
    Ти не съ обади
    ся пък аз шъ са отбия...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...