17 апр. 2009 г., 07:20  

Закъснели въпроси

1.2K 0 32

Останах на перона замечтана,

загледана след бягащия влак.

Една завинаги боляща рана

в душата ми ще напластява мрак.

 

По релсите викът ми още тича.

Защо ли не изпусна онзи влак?

Дали достатъчно не ме обичаш,

или над любовта ни нямаш власт?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошно е творчеството ти, всичко, написано от теб ме кара да настръхна! Поздрави, продължавай да ни радваш!
  • Със закъснение благодаря и на вас, Сашо и Любов.
    Поздрави!
  • Чувствам и зная, че сърцето и душата ти ще останат вечно млади.
    Пожелавам ти дълга младост обсипана в целувки
    и цветето в тебе да не увяхва!
    Сърдечни поздрави Ели!
  • Носталгия и надежди!
    По-скоро копнеж - по невъзможното.

    Благодаря ти за добрите чувства, Агоп!
    И аз пожелавам Светъл Великден - на теб и на близките ти.
    Здраве, радост и благополучие в дома ти!
    ---------
    Спокойствието убива душата ми, Ивайло.
    Добре ме разбираш и ти благодаря.
    Радостни Великденски празници ти пожелавам.
    Искрено и сърдечно!
  • Здравей, Бодице! Ако е без: "Спрете се малко и вие,не тичайте,палави мои години",ще е по-добро.Но сега е празник, и няма да си търсим кусурите. Това е мое мнение. Желая я ти Великденски упокой, макар че ако съдим по стиховете, няма да го намериш скоро. Целувам те, ненацелувано момиче или Мечта.Барона

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...