Останах на перона замечтана,
загледана след бягащия влак.
Една завинаги боляща рана
в душата ми ще напластява мрак.
По релсите викът ми още тича.
Защо ли не изпусна онзи влак?
Дали достатъчно не ме обичаш,
или над любовта ни нямаш власт?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.