17.04.2009 г., 7:20  

Закъснели въпроси

1.2K 0 32

Останах на перона замечтана,

загледана след бягащия влак.

Една завинаги боляща рана

в душата ми ще напластява мрак.

 

По релсите викът ми още тича.

Защо ли не изпусна онзи влак?

Дали достатъчно не ме обичаш,

или над любовта ни нямаш власт?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкошно е творчеството ти, всичко, написано от теб ме кара да настръхна! Поздрави, продължавай да ни радваш!
  • Със закъснение благодаря и на вас, Сашо и Любов.
    Поздрави!
  • Чувствам и зная, че сърцето и душата ти ще останат вечно млади.
    Пожелавам ти дълга младост обсипана в целувки
    и цветето в тебе да не увяхва!
    Сърдечни поздрави Ели!
  • Носталгия и надежди!
    По-скоро копнеж - по невъзможното.

    Благодаря ти за добрите чувства, Агоп!
    И аз пожелавам Светъл Великден - на теб и на близките ти.
    Здраве, радост и благополучие в дома ти!
    ---------
    Спокойствието убива душата ми, Ивайло.
    Добре ме разбираш и ти благодаря.
    Радостни Великденски празници ти пожелавам.
    Искрено и сърдечно!
  • Здравей, Бодице! Ако е без: "Спрете се малко и вие,не тичайте,палави мои години",ще е по-добро.Но сега е празник, и няма да си търсим кусурите. Това е мое мнение. Желая я ти Великденски упокой, макар че ако съдим по стиховете, няма да го намериш скоро. Целувам те, ненацелувано момиче или Мечта.Барона

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...