Останах на перона замечтана,
загледана след бягащия влак.
Една завинаги боляща рана
в душата ми ще напластява мрак.
По релсите викът ми още тича.
Защо ли не изпусна онзи влак?
Дали достатъчно не ме обичаш,
или над любовта ни нямаш власт?
© Елица Ангелова Всички права запазени