25 февр. 2017 г., 19:48

Чаровница бяла

605 1 13

Пролетно слънце ме огрява.

Гърдите се изпълват с любов.

Усмивката на слънчев лъч ме близна.

Освети се моят път към тебе.

Радостта се пръска.

Малките частици блясват в косите.

Пролет мила! Очаквана след зимният мраз.

И птиците по-искрено пеят.

Мечтите ми летят заедно с гълъбите бели.

И вестта дойде! Пролет и любов!

Щастливи трептят  сърцата.

Думи нежни! Съдбата се преобръща!

За нежност! За младост! За обич!

Пролет на радостта.

Не би се събрала в душата.

Чаровница бяла!

Изкусителка на топли чувства!

ОБИЧАНА, чакана, извайваща

красотата  в човешката душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...