Чаршафи
745
0
0
Ще мине бавно по пътя си утрото,
не ще да погледне за тебе и мен.
Ще потърси покоя си, там нейде из залеза,
не ще да почака. Нямаме ден.
И виж какво на нас ни остана,
малко от утрото и купища мрак, споделен.
Цигара в пепелта си изгаснала,
спомен. Дали ще ме помниш и мен?
Не люби луната тъй пламенно слънцето,
както пишат поетите ден, подир ден.
И чезне спомена за любовта, онази първата,
не тлее, както казват, до сетния ден.
За тебе и мене ще помнят само чаршафите,
тях дали ги някой брои?
И кажи ми, колко чаршафа теб те запомниха?
Малко множко са май, за да обичаш, нали?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елен Небесен Все права защищены
