Ще мине бавно по пътя си утрото,
не ще да погледне за тебе и мен.
Ще потърси покоя си, там нейде из залеза,
не ще да почака. Нямаме ден.
И виж какво на нас ни остана,
малко от утрото и купища мрак, споделен.
Цигара в пепелта си изгаснала,
спомен. Дали ще ме помниш и мен?
Не люби луната тъй пламенно слънцето,
както пишат поетите ден, подир ден.
И чезне спомена за любовта, онази първата,
не тлее, както казват, до сетния ден. ...