Ще мине бавно по пътя си утрото,

не ще да погледне за тебе и мен.

Ще потърси покоя си, там нейде из залеза,

не ще да почака. Нямаме ден.

И виж какво на нас ни остана,

малко от утрото и купища мрак, споделен.

Цигара в пепелта си изгаснала,

спомен. Дали ще ме помниш и мен?

Не люби луната тъй пламенно слънцето,

както пишат поетите ден, подир ден.

И чезне спомена за любовта, онази първата,

не тлее, както казват, до сетния ден.

За тебе и мене ще помнят само чаршафите,

тях дали ги някой брои?

И кажи ми, колко чаршафа теб те запомниха?

Малко множко са май, за да обичаш, нали?