Час за обич
Когато светлините
угаснат и
по тялото се плъзне
фин сатен... тогава -
събирам образи, събития,
вървя
по тази лента
като по пътека -
бледнея от страх
и расте зародишът на бяса -
хрипкав и пресипнал глас
бележи:
трудността придава цена
на нещата...
Не се мразя,
не се презирам,
не се червя от срам,
че диря цветна пътека -
не са надявали оглавник
нито философи,
ни светии.
Сърцето си отварям
за обич,
за ласка,
а часовникът-отдушник
отчита време, време...
Кой е съвършеният час
за обич?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дима Все права защищены
