9 апр. 2009 г., 12:40

Час за обич 

  Поэзия
630 0 7

Когато светлините 

угаснат и 

по тялото се плъзне

фин сатен... тогава -

събирам образи, събития,

вървя

по тази лента

като по пътека -

бледнея от страх

и расте зародишът на бяса -

хрипкав и пресипнал глас 

бележи:

трудността придава цена 

на нещата...

Не се мразя,

не се презирам,

не се червя от срам,

че диря цветна пътека -

не са надявали оглавник

нито философи,

ни светии.

Сърцето си отварям

за обич,

за ласка,

а часовникът-отдушник

отчита време, време...

Кой е съвършеният час

за обич?

© Дима Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??