Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
20 окт. 2017 г., 11:18

Чашата е празна 

  Поэзия » Белые стихи
2522 23 21

Мъко моя, чашата е празна!
Блещи се насреща ми ехидно,
суха като ялово корито
дето е изгубило реката си.

 

Другаде с наздравици празнуват.
Чашата пред мен – нахално гола,
пука като смъртниче в ръцете ми.
Сухо ми е, мъко, на душата.

 

Помниш ли, веднъж водата каза:
"Жадна съм за радост необятна."
После се повлече между пясъка,
после стана блато. После – гробище.

 

Камъните още я оплакват.
Няколко светулки палят свещи.
Сухо ми е, мъко, като камъка
дето хвърли сол върху очите ми.

 

Плаче ми се радостно и светло –
както се ликува за живота.
Мъко моя, чашата е празна.
Нямаш ли сълзи, да те преглътна?

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??