Чашата е празна
Мъко моя, чашата е празна!
Блещи се насреща ми ехидно,
суха като ялово корито
дето е изгубило реката си.
Другаде с наздравици празнуват.
Чашата пред мен – нахално гола,
пука като смъртниче в ръцете ми.
Сухо ми е, мъко, на душата.
Помниш ли, веднъж водата каза:
"Жадна съм за радост необятна."
После се повлече между пясъка,
после стана блато. После – гробище.
Камъните още я оплакват.
Няколко светулки палят свещи.
Сухо ми е, мъко, като камъка
дето хвърли сол върху очите ми.
Плаче ми се радостно и светло –
както се ликува за живота.
Мъко моя, чашата е празна.
Нямаш ли сълзи, да те преглътна?
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
Хареса ми, много!
