16 дек. 2015 г., 09:33

Часовник

915 2 1
Часовник


Часовникът със спрелите стрелки
и спомените в ъгъла забравени.
Напомня ми за старите мечти,
без свян в нищета удавени.

Циферблата в прах потънал цял,
със своите цифри стари, избелели,
разкрива онзи тъжен дял
от спомени засекретени.

Едно момиченце отсреща тича                        
и прави своите бели.
Така невинно ми прилича,
не знае колко ще боли.

В живота си тъга ще среща,
и трудности, и врагове наред...
По бузката - сълза гореща,
а времето ще си върви напред.

Усмихвам се и гледам в огледало,
дете със своите съсипани мечти.
Сърцето му любов не е видяло,
часовникът не спира да брои.

Очи затварям и си спомням
за миналото час по час.
Часовникът поглеждам и отроням:
"Това момиченце съм аз."  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса, успяхте да ме разчувствате! Поздравления и продължавайте да пишете произведения, имате талант!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...