16 дек. 2015 г., 09:33

Часовник

910 2 1
Часовник


Часовникът със спрелите стрелки
и спомените в ъгъла забравени.
Напомня ми за старите мечти,
без свян в нищета удавени.

Циферблата в прах потънал цял,
със своите цифри стари, избелели,
разкрива онзи тъжен дял
от спомени засекретени.

Едно момиченце отсреща тича                        
и прави своите бели.
Така невинно ми прилича,
не знае колко ще боли.

В живота си тъга ще среща,
и трудности, и врагове наред...
По бузката - сълза гореща,
а времето ще си върви напред.

Усмихвам се и гледам в огледало,
дете със своите съсипани мечти.
Сърцето му любов не е видяло,
часовникът не спира да брои.

Очи затварям и си спомням
за миналото час по час.
Часовникът поглеждам и отроням:
"Това момиченце съм аз."  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса, успяхте да ме разчувствате! Поздравления и продължавайте да пишете произведения, имате талант!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....