Часовник


Часовникът със спрелите стрелки
и спомените в ъгъла забравени.
Напомня ми за старите мечти,
без свян в нищета удавени.

Циферблата в прах потънал цял,
със своите цифри стари, избелели,
разкрива онзи тъжен дял
от спомени засекретени.

Едно момиченце отсреща тича                        
и прави своите бели.
Така невинно ми прилича,
не знае колко ще боли.

В живота си тъга ще среща,
и трудности, и врагове наред...
По бузката - сълза гореща,
а времето ще си върви напред.

Усмихвам се и гледам в огледало,
дете със своите съсипани мечти.
Сърцето му любов не е видяло,
часовникът не спира да брои.

Очи затварям и си спомням
за миналото час по час.
Часовникът поглеждам и отроням:
"Това момиченце съм аз."