15 мая 2015 г., 07:48

Часовник

844 1 2


Проклетник е часовникът, не спира!

Тъй бързо се изнизва… с часове!

Негодникът му със негодник –

не разбира,

че толкова копнея да съм с теб.

 

Че всеки миг е някакво блаженство,

когато си до мен, така любим…

И даже грозното изглежда

съвършено,

щом просто ме погалиш със очи.

 

След това се чувствам теменужна,

изгубя ли се в твоите ръце…

Аз всъщност зная, че часовникът

е нужен,

да запечата най-красивите ни часове.


17.01.15

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Белла Трябва да сме добродушни все пак

    Георги, напълно си прав
    Благодаря ви!
  • Ако любовта е истинска, то часовникът е излишен лично мнение
    Поздрав за стиха.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...