15 мая 2015 г., 07:48

Часовник

834 1 2


Проклетник е часовникът, не спира!

Тъй бързо се изнизва… с часове!

Негодникът му със негодник –

не разбира,

че толкова копнея да съм с теб.

 

Че всеки миг е някакво блаженство,

когато си до мен, така любим…

И даже грозното изглежда

съвършено,

щом просто ме погалиш със очи.

 

След това се чувствам теменужна,

изгубя ли се в твоите ръце…

Аз всъщност зная, че часовникът

е нужен,

да запечата най-красивите ни часове.


17.01.15

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Белла Трябва да сме добродушни все пак

    Георги, напълно си прав
    Благодаря ви!
  • Ако любовта е истинска, то часовникът е излишен лично мнение
    Поздрав за стиха.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...