15 may 2015, 7:48

Часовник

839 1 2


Проклетник е часовникът, не спира!

Тъй бързо се изнизва… с часове!

Негодникът му със негодник –

не разбира,

че толкова копнея да съм с теб.

 

Че всеки миг е някакво блаженство,

когато си до мен, така любим…

И даже грозното изглежда

съвършено,

щом просто ме погалиш със очи.

 

След това се чувствам теменужна,

изгубя ли се в твоите ръце…

Аз всъщност зная, че часовникът

е нужен,

да запечата най-красивите ни часове.


17.01.15

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Белла Трябва да сме добродушни все пак

    Георги, напълно си прав
    Благодаря ви!
  • Ако любовта е истинска, то часовникът е излишен лично мнение
    Поздрав за стиха.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...