15.05.2015 г., 7:48

Часовник

831 1 2


Проклетник е часовникът, не спира!

Тъй бързо се изнизва… с часове!

Негодникът му със негодник –

не разбира,

че толкова копнея да съм с теб.

 

Че всеки миг е някакво блаженство,

когато си до мен, така любим…

И даже грозното изглежда

съвършено,

щом просто ме погалиш със очи.

 

След това се чувствам теменужна,

изгубя ли се в твоите ръце…

Аз всъщност зная, че часовникът

е нужен,

да запечата най-красивите ни часове.


17.01.15

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Белла Трябва да сме добродушни все пак

    Георги, напълно си прав
    Благодаря ви!
  • Ако любовта е истинска, то часовникът е излишен лично мнение
    Поздрав за стиха.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...