Часовникът
Часовникът
Часовникът с модерната стрелка
ме гледа сякаш тъжно от стената.
Кръг с цифри и няколко стрелки,
отброява той мойте житейски дни.
И не тук-така както стария някога,
върти се не спира своята стрелка.
По-модерен, тих, лъскав и красив,
а ми липсва стария тъжен и шумлив.
И сякаш времето вече не е спряло,
поне с старият часовник бе така.
Ние старото сменяме за ново, отживяло,
а в нас остава спомени и малко тъга!
А те стрелките никога не спират,
напомнят ми да живея живота, моя.
Хората се раждат, живеят и умират,
остават следи и аз ще оставя своя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
