Часовникът

13 дек. 2020 г., 09:43

Поэзия » Философская

325 1 3

Часовникът

Часовникът с модерната стрелка

ме гледа сякаш тъжно от стената.

Кръг с цифри и няколко стрелки,

отброява той мойте житейски дни.

И не тук-така както стария някога,

върти се не спира своята стрелка.

По-модерен, тих, лъскав и красив,

а ми липсва стария тъжен и шумлив.

И сякаш времето вече не е спряло,

поне с старият часовник бе така.

Ние старото сменяме за ново, отживяло,

а в нас остава спомени и малко тъга!

А те стрелките никога не спират,

напомнят ми да живея живота, моя.

Хората се раждат, живеят и умират,

остават следи и аз ще оставя своя.

valcanyon (Валентин Миленов)

2020-12-23T12:57:49+02:00

Благодаря!Приятел!
vladetoned (Владислав Недялков)

2020-12-23T10:44:58+02:00

Много хубаво стихотворение, приятелю!
valcanyon (Валентин Миленов)

2020-12-21T17:48:43+02:00

Моят Часовник!