valcanyon (Валентин Миленов)
753 1856
Dec 13, 2020, 9:43 AM

Часовникът 

  Poetry » Phylosophy
316 1 3

                                                           Часовникът

 

 

 

Часовникът с модерната стрелка

ме гледа сякаш тъжно от стената.

Кръг с цифри и няколко стрелки,

отброява той мойте житейски дни.

 

И не тук-така както стария някога,

върти се не спира своята стрелка.

По-модерен, тих, лъскав и красив,

а ми липсва стария тъжен и шумлив. 

 

И сякаш времето вече не е спряло,

поне с старият часовник бе така.

Ние старото сменяме за ново, отживяло,

а в нас остава спомени и малко тъга!

 

А те стрелките никога не спират,

напомнят ми да живея живота, моя.

Хората се раждат, живеят и умират,

остават следи и аз ще оставя своя.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??