13 апр. 2008 г., 09:24

Часовникът отмерва самота

979 0 10

   Часовникът отмерва самота!...

Часовникът не спира да тиктака -

отмерва колко ме боли -

очаквам те... а тихо е във мрака -

сърцето ми не спира да тупти!

 

И жива съм, а сякаш съм умряла -

не чувствам даже и тъга -

разкъсана съм - нищо, че съм цяла -

часовникът отмерва самота...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво!Нищо, че е тъжно!Понякога и в тъгата има много красота!
  • Тъжно ми стана!
  • О, не, защото - Нет-а е до тебе,
    макар и виртуални, с тебе сме, нали?
    С нас минава хубавото време...
    заради нас недей пролива ти сълзи!
    Браво, Таничка!
  • Ох, колко познато чувство...Чудесен стих, Танче, бъди силна!!!
  • Поздравления и от мен!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...