13.04.2008 г., 9:24

Часовникът отмерва самота

973 0 10

   Часовникът отмерва самота!...

Часовникът не спира да тиктака -

отмерва колко ме боли -

очаквам те... а тихо е във мрака -

сърцето ми не спира да тупти!

 

И жива съм, а сякаш съм умряла -

не чувствам даже и тъга -

разкъсана съм - нищо, че съм цяла -

часовникът отмерва самота...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво!Нищо, че е тъжно!Понякога и в тъгата има много красота!
  • Тъжно ми стана!
  • О, не, защото - Нет-а е до тебе,
    макар и виртуални, с тебе сме, нали?
    С нас минава хубавото време...
    заради нас недей пролива ти сълзи!
    Браво, Таничка!
  • Ох, колко познато чувство...Чудесен стих, Танче, бъди силна!!!
  • Поздравления и от мен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...