Много тъмно кафяви били очите на момчето,
не можел той да вижда нищо в светъл цвят.
Дори облаците бели по небето,
тъмни били-както целият му негов свят.
Вдишвал лято, но издишвал зима,
черна дупка имал той, а не сърце,
криел липсата си, едва забележима,
от него липсвало едно парче.
Малко парченце, но точно в средата,
и черната дупка точно там зей,
Момчето се скрило в тъмата позната,
където вечно буря черна бесней.
Той каза, че там ме намерил,
нарекъл ме: "мое липсващо парче",
когато ме видял, цял е потреперил,
"парчето" било липсваща част от сърце.
© Тифа Все права защищены