25 апр. 2010 г., 17:54
В един миг сякаш всичко опустя,
изчезнаха словата, мисли, чувства
и нещо в мене тихо закрещя;
това е, свърши, всичко свърши...
Безкраят сякаш сгушил се бе в мен
и чакаше вратата да отпусна,
за да нахлуе като топъл, слънчев ден,
за да ме зърне, да ме спре, за да не ме изпусне.
А Вечността, като камбанен звън,
отекваше със ударите на сърцето,
пробуждаше ме ласкаво от дългия ми сън
и капка бях, но не сама, а капка вечност от морето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация