Частица от Безкрая
В един миг сякаш всичко опустя,
изчезнаха словата, мисли, чувства
и нещо в мене тихо закрещя;
това е, свърши, всичко свърши...
Безкраят сякаш сгушил се бе в мен
и чакаше вратата да отпусна,
за да нахлуе като топъл, слънчев ден,
за да ме зърне, да ме спре, за да не ме изпусне.
А Вечността, като камбанен звън,
отекваше със ударите на сърцето,
пробуждаше ме ласкаво от дългия ми сън
и капка бях, но не сама, а капка вечност от морето.
Безсмъртието, като верен страж,
край мен стоеше вечно, неотлъчно.
Как съм могла безкрайно да живея в страх,
без да усещам свойта вярна същност?
Това бях аз, частица от Безкрая
и вечна бях, безплътна и безсмъртна,
в един миг можех себе си да осъзная.
Това е истината - всичко друго е лъжлива Майа!
© Татяна Борисова All rights reserved.
