25 мая 2013 г., 11:13  

Частица в Необята

580 0 0

Частица в Необята



Във този свят от Хауса понесен
сред толко много Рай и много Ад,
вървя по път трънлив, не лесен -
през зима, пролет и сред листопад.

А краят му достига в Синевата.
Върви напред и надалеч отива.
Пред мен разлиства се деня, зората
и красотата тяхна ме Опива.

Растилят се килими от Мъгли,
и тътнат, и бушуват Водопади,
а ти надскачаш острите Скали
от пориви крилати, живи, млади.

Гнезда се вият, и шумят Реки,
а ти - прашинка в цялата Вселена,
вървиш обветрен с идеали и мечти,
като една добра частица заредена.

 

 

Лъчиста

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...