Частица в Необята

Във този свят от Хауса понесен
сред толко много Рай и много Ад,
вървя по път трънлив, не лесен -
през зима, пролет и сред листопад.

А краят му достига в Синевата.
Върви напред и надалеч отива.
Пред мен разлиства се деня, зората
и красотата тяхна ме Опива.

Растилят се килими от Мъгли,
и тътнат, и бушуват Водопади,
а ти надскачаш острите Скали
от пориви крилати, живи, млади.

Гнезда се вият, и шумят Реки,
а ти - прашинка в цялата Вселена,
вървиш обветрен с идеали и мечти,
като една добра частица заредена.

Лъчиста