15 апр. 2024 г., 19:00

Часът е 7

318 1 3

ЧАСЪТ Е 7

 

.. най-смислените мои часове започват вечер – някъде към седем,

натискам си моливчето "Б-2"! – монах, върху хартията приведен,

вторачен в отлетялото си днес, записвам невъзможното си утре –

и ви изпращам светлата си вест през windows-а на вашите компютри,

и – пълен непрокопсаник, живях – неприложим със простите си думи,

 

събрах ви две-три шепи звезден прах, че да огрея мъчните ви друми,

на дъхче от дълбокия Безкрай, във който ние всички ще потънем,

със вас делих и своя чер кравай, и болката във моя стих безсънен,

не знам дали молитва ви чета, или ви пея с пролетния птичък? –  

не искам вече друго от света, освен едно – все тъй да ви обичам.

 

14 юний 2019 г.

гр. София, 19, 00 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....