Часът на първата ни среща

24 апр. 2013 г., 21:14

Поэзия » Любовная

719 0 1

По устните усетих, че си ти,

по-влюбена, по-огнена... гореща,

по-хубава от всякога преди,

брегът... бе първата ни среща.

Усетих те по-нежна от цветята

в очите ми посипала прашеца,

гальовни длани гмурнаха дъгата

над нас... когато ръсеше дъждеца.

Когато с пролетта ме плисна,

нашари ме с целувката вълшебна,

обвиваше ме с′ слънчева коприна

във цвят да се разлиствам и да шепна.

Годините обърна ги... обратно

и щурото момче във мен намери,

лудешки вятър прати във платната

на лодката под приказните двери.

С душата си усетих, че си ти,

по-влюбена, по-огнена... гореща,

по-хубава от всякога преди

в часа... на първата ни среща.

mariele (Мариела Пидева)

2013-04-24T21:35:58+03:00

Добро начало, но второто и третото четиристишия са претъпкани с хаотични сравнения. Сякъш са писани слепешката. От там нататък "под приказните двери" ми се струва неподходящо в случая. Но пък финалът ти е добър. Като цяло стихотворението е заредено с експлозия, само трябва малко да го доизпипаш. Имаш талант, определено и ще се радвам да бъда свидетел на еволюцията ти. Поздрави от мен.