Часът на първата ни среща
По устните усетих, че си ти,
по-влюбена, по-огнена... гореща,
по-хубава от всякога преди,
брегът... бе първата ни среща.
Усетих те по-нежна от цветята
в очите ми посипала прашеца,
гальовни длани гмурнаха дъгата
над нас... когато ръсеше дъждеца.
Когато с пролетта ме плисна,
нашари ме с целувката вълшебна,
обвиваше ме с′ слънчева коприна
във цвят да се разлиствам и да шепна.
Годините обърна ги... обратно
и щурото момче във мен намери,
лудешки вятър прати във платната
на лодката под приказните двери.
С душата си усетих, че си ти,
по-влюбена, по-огнена... гореща,
по-хубава от всякога преди
в часа... на първата ни среща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
