30 сент. 2020 г., 10:04

Часът за поезия

1.1K 0 0

 

Настъпи часът за поезия. Тихо е.

Пресявам бавно спомените дневни...

Горчивини се смесват с тръпни мигове

и в тъмното се ражда стих пореден...

 

В лабиринта се понасят мисли и табута,

сложни рими... капан, усърдие и устрем...

порив... И нещо в мен напира да се срути!

Пробождане сърдечно ме задържа будна...

 

Изливам се... във опит да подредя душата.

Но винаги се появява пречка за спокойствие.

Пулсирам! И няма как – прегръщам вълната!

Следвам я. През времето. С достойнство.

 

                                                      © Павлина Христова Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Произведението е включено в:

Между покоя и хаоса... 🇧🇬

Между покоя и хаоса...
10,00 BGN
2K 1 1

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....