Настъпи часът за поезия. Тихо е.
Пресявам бавно спомените дневни...
Горчивини се смесват с тръпни мигове
и в тъмното се ражда стих пореден...
В лабиринта се понасят мисли и табута,
сложни рими... капан, усърдие и устрем...
порив... И нещо в мен напира да се срути!
Пробождане сърдечно ме задържа будна...
Изливам се... във опит да подредя душата.
Но винаги се появява пречка за спокойствие.
Пулсирам! И няма как – прегръщам вълната!
Следвам я. През времето. С достойнство. ...