Настъпи часът за поезия. Тихо е.

Пресявам бавно спомените дневни...

Горчивини се смесват с тръпни мигове

и в тъмното се ражда стих пореден...

В лабиринта се понасят мисли и табута,

сложни рими... капан, усърдие и устрем...

порив... И нещо в мен напира да се срути!

Пробождане сърдечно ме задържа будна...

Изливам се... във опит да подредя душата.

Но винаги се появява пречка за спокойствие.

Пулсирам! И няма как – прегръщам вълната!

Следвам я. През времето. С достойнство.

                                                      © Павлина Христова Петрова