emi.pm (Емилия Миланова)
21 32
14 июн. 2008 г., 16:10

Чат измислици (на Мъдреца-1) 

  Поэзия
639 0 4

Чат изимислици (на Мъдреца-1)

Привет Мъдрецо! Мъничко надничам
 в прозореца на твоята душа.
Спирам се пред прага на дома ти,
да те послушам, да потърся мъдростта.

Подай ми чаша мъдрост да отпия,
наздравица на глътки с теб самия.
Със своята ръка ми дай да пия,
а после тихо, тихо ще си ида...

Унесена във спомените прежни,
пред прага на дома ти размишлявам
за миговете, приказките нежни,
с които обич жадно утолявахме.

Обичахме, макар и виртуално  
и беше като в приказка реална,
като дечица две във песните изгубени
се търсехме и бяхме много влюбени,

загрижени един на друг отдадени,
си казвахме "Пази се!" и си вярвахме.
Блажени се потапяхме във мрака,
в мелодия и нежност се унасяхме.

Тъй скрити в мантията на Мъдреца
сред хор звезди във тайното вълшебство,
прегърнати от песен на щуреца
повярвахме вълшебните измислици,

че нежна е нощта, когато
изпълнена с ухание във мрака,
те кара с нетърпение да чакаш
любим приятел да те потърси всякъде,

да те намери в стая и да те повика,
да те изпълни с радостта от чата.
После за ръка от  виртуалност
да те притегли в своята реалност.

Прости ми, че така нечакана
нахълтвам аз отново непоканена.
Сред твоето вълшебство  се намирам
и радвам се на твоето присъствие.


Хвани мечтата здраво между шепите
на облаче седни, лети в небето.

© Емилия Миланова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??