Чат измислици (на Мъдреца-1)
Чат изимислици (на Мъдреца-1)
Привет Мъдрецо! Мъничко надничам
в прозореца на твоята душа.
Спирам се пред прага на дома ти,
да те послушам, да потърся мъдростта.
Подай ми чаша мъдрост да отпия,
наздравица на глътки с теб самия.
Със своята ръка ми дай да пия,
а после тихо, тихо ще си ида...
Унесена във спомените прежни,
пред прага на дома ти размишлявам
за миговете, приказките нежни,
с които обич жадно утолявахме.
Обичахме, макар и виртуално
и беше като в приказка реална,
като дечица две във песните изгубени
се търсехме и бяхме много влюбени,
загрижени един на друг отдадени,
си казвахме "Пази се!" и си вярвахме.
Блажени се потапяхме във мрака,
в мелодия и нежност се унасяхме.
Тъй скрити в мантията на Мъдреца
сред хор звезди във тайното вълшебство,
прегърнати от песен на щуреца
повярвахме вълшебните измислици,
че нежна е нощта, когато
изпълнена с ухание във мрака,
те кара с нетърпение да чакаш
любим приятел да те потърси всякъде,
да те намери в стая и да те повика,
да те изпълни с радостта от чата.
После за ръка от виртуалност
да те притегли в своята реалност.
Прости ми, че така нечакана
нахълтвам аз отново непоканена.
Сред твоето вълшебство се намирам
и радвам се на твоето присъствие.
Хвани мечтата здраво между шепите
на облаче седни, лети в небето.
© Емилия Миланова All rights reserved.
