Чат изимислици (на Мъдреца-1) Привет Мъдрецо! Мъничко надничам в прозореца на твоята душа. Спирам се пред прага на дома ти, да те послушам, да потърся мъдростта. Подай ми чаша мъдрост да отпия, наздравица на глътки с теб самия. Със своята ръка ми дай да пия, а после тихо, тихо ще си ида... Унесена във спомените прежни, пред прага на дома ти размишлявам за миговете, приказките нежни, с които обич жадно утолявахме. Обичахме, макар и виртуално и беше като в приказка реална, като дечица две във песните изгубени се търсехме и бяхме много влюбени, загрижени един на друг отдадени, си казвахме "Пази се!" и си вярвахме. Блажени се потапяхме във мрака, в мелодия и нежност се унасяхме. Тъй скрити в мантията на Мъдреца сред хор звезди във тайното вълшебство, прегърнати от песен на щуреца повярвахме вълшебните измислици, че нежна е нощта, когато изпълнена с ухание във мрака, те кара с нетърпение да чакаш любим приятел да те потърси всякъде, да те намери в стая и да те повика, да те изпълни с радостта от чата. После за ръка от виртуалност да те притегли в своята реалност. Прости ми, че така нечакана нахълтвам аз отново непоканена. Сред твоето вълшебство се намирам и радвам се на твоето присъствие. Хвани мечтата здраво между шепите на облаче седни, лети в небето.
Next from category
Next from the author