14 дек. 2005 г., 21:15

Черен чай

1.3K 0 2
Знаеш ли,приятелю,открих красиви истини,
но точно като теб, затрупах ги с лъжи.
Запреличахме си,май?!
От тебе се научих вместо свобода да пия,
да се свивам в торбичка черен чай.
Да се залея със горещата вода,
да се превърна в пара,
да се стичам по ръба на порцелановата чаша,
и дълго с мен да топлят хората гърла.
От мене да отпиват малки глъдки,
със лимон,със захар и с чаени сладки.
Свих се в торбичка черен чай!
Приятелю,на тебе запреличах,май?!
Ти в чайник се потапяше,
за да изчезнеш от света.
Мой ред е да се уча и да свиквам
като теб да съм сама.
Научих се!
Сега на криеница играя с всички.
Скрих се!
Никой не ме откри сред другите торбички.
Запреличахме си,май?!
Слях се незабележимо в кутията с пакетчетата черен чай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кари Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти
  • Много е яко. не съм се сещала до сега за такова сравнение, въпреки че всяка сутрин пия черен чай. Много добра идея и изпълнение!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....