14.12.2005 г., 21:15

Черен чай

1.3K 0 2
Знаеш ли,приятелю,открих красиви истини,
но точно като теб, затрупах ги с лъжи.
Запреличахме си,май?!
От тебе се научих вместо свобода да пия,
да се свивам в торбичка черен чай.
Да се залея със горещата вода,
да се превърна в пара,
да се стичам по ръба на порцелановата чаша,
и дълго с мен да топлят хората гърла.
От мене да отпиват малки глъдки,
със лимон,със захар и с чаени сладки.
Свих се в торбичка черен чай!
Приятелю,на тебе запреличах,май?!
Ти в чайник се потапяше,
за да изчезнеш от света.
Мой ред е да се уча и да свиквам
като теб да съм сама.
Научих се!
Сега на криеница играя с всички.
Скрих се!
Никой не ме откри сред другите торбички.
Запреличахме си,май?!
Слях се незабележимо в кутията с пакетчетата черен чай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кари Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти
  • Много е яко. не съм се сещала до сега за такова сравнение, въпреки че всяка сутрин пия черен чай. Много добра идея и изпълнение!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...