ЧЕРЕН ПЕТЪР 

Едва ли сте слушали, деца,

за тази тъй весела игра,

„Черен Петър“ се наричаше,

всяко дете я обичаше.

Със карти тя се играеше,

всеки кой както си знаеше,

накрай победения един

ставаше черен като комин.

То бе правилото на играта

и най-много радваше децата,

„Черен Петър“ ставаше детето,

почернено с сажди по лицето.

Задружен смях отвред се носеше,

потърпевшият не се косеше,

това бе повод за веселбата,

и от радост грейваха лицата.

А вий, съвременните деца,

не сте чували за таз игра,

за мама, леля, татко, батко

тя миналото е тъй сладко.

Сега вий имате интернет,

и смартфони, още и таблет,

непрекъснато чатите, знам,

но вечно всеки остава сам.

Няма е таз весела итра,

вяма я таз дружна веселба,

сега са други времната

и днес са други правилата.

Но няма го туй детство славно,

тъй хубаво и тъй забавно,

децата винаги са едни

бъдете мили, здрави, добри.

Ще мине бързо вашто детство,

а после вашето наследство,

кой може да каже от сега

какво ще бъде и след това.

Може да дойде и за вас ред

да ограничите интернет,

да има време и за игри,

смях, радост, безгрижни детски дни.