Черен призрак
Под дъжда самотно момиче ранимо,
като черен призрак в нощта,
пресъхнали устни прехапва унило
и преглъща с трепет на мъртва тъга.
Спомени идват, край него се гонят,
прииждат, раняват и губят се пак.
Забравени мисли по него пак ходят,
разпадат го… и гинат в безкрайния мрак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Биляна Все права защищены