14 abr 2010, 23:14

Черен призрак 

  Poesía » Otra
486 0 0

Под дъжда самотно момиче ранимо,
като черен призрак в нощта,
пресъхнали устни прехапва унило
и преглъща с трепет на мъртва тъга.

Спомени идват, край него се гонят,
прииждат, раняват и губят се пак.
 Забравени мисли по него пак ходят,
 разпадат го… и гинат в безкрайния мрак.

© Биляна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??