14 abr 2010, 23:14

Черен призрак 

  Poesía » Otra
543 0 0
Под дъжда самотно момиче ранимо,
като черен призрак в нощта,
пресъхнали устни прехапва унило
и преглъща с трепет на мъртва тъга.
Спомени идват, край него се гонят,
прииждат, раняват и губят се пак.
Забравени мисли по него пак ходят,
разпадат го… и гинат в безкрайния мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??