14.04.2010 г., 23:14 ч.

Черен призрак 

  Поезия » Друга
431 0 0

Под дъжда самотно момиче ранимо,
като черен призрак в нощта,
пресъхнали устни прехапва унило
и преглъща с трепет на мъртва тъга.

Спомени идват, край него се гонят,
прииждат, раняват и губят се пак.
 Забравени мисли по него пак ходят,
 разпадат го… и гинат в безкрайния мрак.

© Биляна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??