Черен призрак

Apr 14, 2010, 11:14 PM

Poetry » Other

489 0 0

Под дъжда самотно момиче ранимо,
като черен призрак в нощта,
пресъхнали устни прехапва унило
и преглъща с трепет на мъртва тъга.

Спомени идват, край него се гонят,
прииждат, раняват и губят се пак.
Забравени мисли по него пак ходят,
разпадат го… и гинат в безкрайния мрак.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Черен призрак

Свързани произведения

Comments

Random works