2 янв. 2009 г., 23:47

Черен сняг 

  Поэзия
1642 0 16
Акорди стари на пиано бяло,
към мен със стъпки нечий вървят,
сърцето на мига остава цяло,
годините дочака да го съберат.

А пред очите трупа се омраза,
към дяволът и неговия мрак,
прокобата полазва вените-зараза...
В нощта валеше черен сняг.

По-черен и от гарваните диви,
разкъсали плътта на грешника,
очаквал скрито нежна самодива,
дошла в премяната на вещица.

И ослепял от предната любов,
целувката дарил си със наслада,
очаквайки във рая да е бог,
останал жалък роб във ада.

Самотен свири с бледи пръсти,
на същото пиано скъпо, бяло,
готов на себе си дори да отмъсти,
в мигът когато черно заваляло...

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??