18 июл. 2023 г., 23:25

Черепът, гнездо за мечти и дом на кошмари

1.3K 2 1

В черепа, гнездо за мечти и кошмари,

Там крие се безценната ни сила и власт.

Разумът - раздаващ на съвестта ни шамари,

Разхвърля в ума ни всеки баласт.

В черепа мъдрост и истина се лутат и гонят,

Но също така и безумията  намират си място

Там, в бездната на мисли, тръгващи да ги догонят,

Раждат се идеали, създават се истории опасни...

В мозъка пламти искра на вдъхновение,

Мечтите разтърсват черепния ни обем,

Тънката нишка, водеща към въображение.

Създават чудеса и идеи, от които с шепи да гребем..

Но в неговите покои дремят и кошмарите,

Съмнения, страхове, които в душата ни парят...

Те превръщат се в болка, с която пишем си мемоарите,

Възраждат се от паметта и маските ни свалят...

Черепът, родителят на нашите мисли,

В него търсим ний утеха и вътрешен покой,

Носител  е на истории и тайни нечисти...

И на превратностите душевния рой!

Черепът, знай е място на противоположности,

Където се сблъскват въпроси и сложности....

Но също е  и място на израстване и сила,

Където преодоляваме всяка преграда, ума  покосила...

В черепа, гнездо за мечти и дом на кошмари,

В който вятъра на промяната ще задуха и съвестта ще запали,

Събирайки всички парчета от нашата идентичност,

Продължаваме да израстваме и да създаваме нашата личност!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Павлова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

12 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...