В черепа, гнездо за мечти и кошмари,
Там крие се безценната ни сила и власт.
Разумът - раздаващ на съвестта ни шамари,
Разхвърля в ума ни всеки баласт.
В черепа мъдрост и истина се лутат и гонят,
Но също така и безумията намират си място
Там, в бездната на мисли, тръгващи да ги догонят,
Раждат се идеали, създават се истории опасни...
В мозъка пламти искра на вдъхновение,
Мечтите разтърсват черепния ни обем,
Тънката нишка, водеща към въображение.
Създават чудеса и идеи, от които с шепи да гребем..
Но в неговите покои дремят и кошмарите,
Съмнения, страхове, които в душата ни парят...
Те превръщат се в болка, с която пишем си мемоарите,
Възраждат се от паметта и маските ни свалят...
Черепът, родителят на нашите мисли,
В него търсим ний утеха и вътрешен покой,
Носител е на истории и тайни нечисти...
И на превратностите душевния рой!
Черепът, знай е място на противоположности,
Където се сблъскват въпроси и сложности....
Но също е и място на израстване и сила,
Където преодоляваме всяка преграда, ума покосила...
В черепа, гнездо за мечти и дом на кошмари,
В който вятъра на промяната ще задуха и съвестта ще запали,
Събирайки всички парчета от нашата идентичност,
Продължаваме да израстваме и да създаваме нашата личност!
© Вероника Павлова Всички права запазени