18.07.2023 г., 23:25

Черепът, гнездо за мечти и дом на кошмари

1.3K 2 1

В черепа, гнездо за мечти и кошмари,

Там крие се безценната ни сила и власт.

Разумът - раздаващ на съвестта ни шамари,

Разхвърля в ума ни всеки баласт.

В черепа мъдрост и истина се лутат и гонят,

Но също така и безумията  намират си място

Там, в бездната на мисли, тръгващи да ги догонят,

Раждат се идеали, създават се истории опасни...

В мозъка пламти искра на вдъхновение,

Мечтите разтърсват черепния ни обем,

Тънката нишка, водеща към въображение.

Създават чудеса и идеи, от които с шепи да гребем..

Но в неговите покои дремят и кошмарите,

Съмнения, страхове, които в душата ни парят...

Те превръщат се в болка, с която пишем си мемоарите,

Възраждат се от паметта и маските ни свалят...

Черепът, родителят на нашите мисли,

В него търсим ний утеха и вътрешен покой,

Носител  е на истории и тайни нечисти...

И на превратностите душевния рой!

Черепът, знай е място на противоположности,

Където се сблъскват въпроси и сложности....

Но също е  и място на израстване и сила,

Където преодоляваме всяка преграда, ума  покосила...

В черепа, гнездо за мечти и дом на кошмари,

В който вятъра на промяната ще задуха и съвестта ще запали,

Събирайки всички парчета от нашата идентичност,

Продължаваме да израстваме и да създаваме нашата личност!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Павлова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...