Пак цъфнала е черешата на двора.
  Пак със листите й си говоря.
  Почивам си под клоните й,
  губя се във цветовете й.
  Гледам замечтано всеки цвят
  и мисля си за пролетния свят.
  Възхищавам й се "Колко е красива"
  и тъй пленително щастлива.
  Омагьосва ме във свойте шарки
  и потъвам в тишината й, мечтаейки -
  за безоблачно синьо небе
  и за едно крилато сърце.
  Чувам как шепнат си листата,
  как разказват си за красотата
  и за чудесата по земята.
  Прелива  в мене добротата,
  желание с добро да променя света
  и да сбъдна нечия мечта.