1 апр. 2005 г., 14:52

Черешата на двора

1.5K 0 1
  Пак цъфнала е черешата на двора.
  Пак със листите й си говоря.
  Почивам си под клоните й,
  губя се във цветовете й.
  Гледам замечтано всеки цвят
  и мисля си за пролетния свят.
  Възхищавам й се "Колко е красива"
  и тъй пленително щастлива.
  Омагьосва ме във свойте шарки
  и потъвам в тишината й, мечтаейки -
  за безоблачно синьо небе
  и за едно крилато сърце.
  Чувам как шепнат си листата,
  как разказват си за красотата
  и за чудесата по земята.
  Прелива  в мене добротата,
  желание с добро да променя света
  и да сбъдна нечия мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...