Apr 1, 2005, 2:52 PM

Черешата на двора

  Poetry
1.4K 0 1
  Пак цъфнала е черешата на двора.
  Пак със листите й си говоря.
  Почивам си под клоните й,
  губя се във цветовете й.
  Гледам замечтано всеки цвят
  и мисля си за пролетния свят.
  Възхищавам й се "Колко е красива"
  и тъй пленително щастлива.
  Омагьосва ме във свойте шарки
  и потъвам в тишината й, мечтаейки -
  за безоблачно синьо небе
  и за едно крилато сърце.
  Чувам как шепнат си листата,
  как разказват си за красотата
  и за чудесата по земята.
  Прелива  в мене добротата,
  желание с добро да променя света
  и да сбъдна нечия мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...