Черешата на двора
Пак със листите й си говоря.
Почивам си под клоните й,
губя се във цветовете й.
Гледам замечтано всеки цвят
и мисля си за пролетния свят.
Възхищавам й се "Колко е красива"
и тъй пленително щастлива.
Омагьосва ме във свойте шарки
и потъвам в тишината й, мечтаейки -
за безоблачно синьо небе
и за едно крилато сърце.
Чувам как шепнат си листата,
как разказват си за красотата
и за чудесата по земята.
Прелива в мене добротата,
желание с добро да променя света
и да сбъдна нечия мечта.
© Теодора Дамянова All rights reserved.
