8 мая 2009 г., 13:25

Черна песен

1.5K 0 2

Мечтите ми - като криле на птици.

Все безкрая гонят те.

Душата ми по пътища стотици пак пое.

И аз се скитам безнадеждна,

а невинно съм дете.

Очите ми към светлина поглеждат

и бавно се затварят те.

Отдавна с болката си свикнах

и в моя спътница се превърна тя,

но да се боря не отвикнах

и все живеех в реалността.

Земята под нозете ми се разтваря,

предлага ми спокойствие и самота.

Но аз ще пея черната си песен,

дори от никой да не бъде чута тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Без Име Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна песен! За мен тя е чута, защото ме грабна. Може би нечута е от когото е трябвало и трябва.
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...